Всички публикации от zwonulladm

Сивен

Рибата Сивен произхожда от Америка. Днес по нашите водоеми се среща само изкуствено разселена. Характерна за нея е структурата на балканска пъстърва, притежава изящен вид и красива същност, дарена е с много краси преобразуващи се в едри шарки с тигров елемент, а основния цвят е масленозелен. Главата му е голяма, има здрави зъби и челюсти.

На гърба има червени перки, а в предната част е в бели и черни ивици.

Размерите, до които достига Сивен са 40 см в дължина и само 2 кг. Обитава ледени студени води, а по нашите водоеми се развъжда в езерата на Рила планина, “Белмекен” и “Широка поляна”.

В родината си Северна Америка, поради естествената си среда, Сивена достига 12 кг и над метър в дължина.
Продължете да четете Сивен

Сиг

Сиг рибата произлиза от рода корегонусови и семейство пъстърви. Тя е изключителен привърженик на най-студените води и се характеризира с много издължено тяло. Формата му е сплескана в страни и не много широка. Притежава сребристи люспи, които лесно се отстраняват и мастна перка. По гърба е тъмна, а към корема изсветлява. Перките са сиви, прозрачни и в тъмен оттенък.

Сига има съразмерна глава, неголяма уста, със слаба захаапа. На размери достига до 60 см и тежи около 3 или 4 кг., но това е характерно за нашите водоеми. В тях обитава язовири „Душанци“ и „Искър“. За езерата на Азия и Северна Америка достига удивителните 10 кг.

Наред, с факта, че обича ледени води, риба Сиг търси дълбоки и чисти водоеми. В места с температура на водата надхвърлящи 20 градуса загива. По нашите водоеми се разпространява изкуствено.

Тази риба обича да плува бързо в големи водни пространства, като се движи на стада, като за търсене на храна излиза близо до повърхността, а през останалото време обитава и дъната. Избягва тинести места, но по дъна с каменисто и пясъчно покритие е чест обитател.
Продължете да четете Сиг

Скобар

Скобар е риба от семейството на Шаран. По нашите води се среща в реки Дунав, Марица, Струма, Вит, Росица, Тунджа, Арда, Тополница, и Малък Искър. По долни и горни течения е рядкост, но не липсва.

Характерно за тази риба е борбения характер и бързината в плуването. По второто се нарежда след най-бързите риби като пъстърви и е следван от распер. По външност се отличава с удължено и сплескано в старни тяло с едри люспи и сребърен цвят. Плавниците й са оранжеви и жълти, по гръбния плавник има опушено сив цвят. Най-отличителен белег за скобара е устата, която е остра.

По размери достига дължина 50 см и тежи между 1 кг, в редки случаи 2 кг.

Живота на скобара минава в съжителство със свои, с еднакви размери. Интересно е, че малките по размери скобари са прокудвани. Движи и се храни на стада, пребивава в течащите води. Обича да се укрива по места със силни течения и каменисти заслони. Друго любопитно за скобара е придвижването, той не обича да се движи в средата на водоема, затова пък избира по-крайни места или дънните такива. Прехранва се с водорасли, а в пролетта с чужд хайвер.
Продължете да четете Скобар

Сом

Рибата Сом е сред най-срещаните сладководни представители по нашите води. Обитава река Дунав само през размножителния период. Среща се по долните и течения, а също в реки Струма, Марица и Тунджа. Изкуствено се развъжда в язовири: „Батак“, „Искър“, “Александър Стамболийски”, “Ивайловград”, „Тича“, “Кърджали”.

По данни европейския сом е наследник на някогашните представители в ледената епоха. Смята се за екземпляр-реликва, защото съществува от древността, почти без големи изменения в същността си. Сомът достига величествени размери, с което доставя неописуемо удоволствие на професионалните рибари. Сред най-големите уловени сомове са екземпляри тежащи над 300 кг и достигащи над 5 метра дължина.

Характерно за структурата на сома е цилиндричното меко и лишено от люспи тяло. Главата му е вертикално сплескана, устата широка и с мустачки. Обичайно улавяните парчета тежат около 60 кг и са с дължини до 2 метра. На цвят сома е сив или черен, в зависимост от водоема, който обитава. Понякога достига зеленикав нюанс или тъмнокафяв. По коремът винаги е по-светъл, а тялото му няма характерната за повечето риби странична линия. На гърба има малка перка с меки лъчи. Плавниците са силни и с твърди лъчи, а аналният плавник удължен до опашката. Сомът има малки очи, но не вижда. За разлика от слепотата си има изключителен слух и обоняние. Зъбите са ситни и леко извити на вътре.

Сомът зимува в сън, дънна риба е. Обитава места със слаби течения и прекарва почти целия си живот в застой.

Храни се като типичен хищник с риби, жаби, миди, раци, птици, червей, ларви, пиявици, насекоми, понякога яде дори мърша. Има способността да филтрира постъпилата в него тиня и пясък, като китовете.

За примамки при улов на сом, от въдичари се използва хляб, кюспе, сапун домашно производство.

Сомът престоял в даден водоем над 10 години, няма съперник във водното царство. За него не е проблем да погълне щука, костур, бяла риба. Плячката залавя на половина и поглъща чупейки я на две.

Риболов на сом се характеризира с целодневно прехранване. Той започва рано сутрин и приключва при залез слънце.

При улов на сом до 10 кг, всичко може да е наред, над това тегло става въпрос за битка на живот и смърт. Важно е закачването. Ако сомът се улови, поглъщайки на дълбоко, лесно се изважда, защото има обострена чувствителност в устната кухина.
Продължете да четете Сом

Стронгил

Семейството на попчетата се характеризира главно с двадесет и два вида, познати по нашите води. Сред тях са най-популярни и ловени са четирите типа попчета – черно попче, лихнуса, тревното попче, стронгила.

Конкретно ще разгледаме Стронгил. Той се откроява сред останалите видове с тъмни петна по задната част на гръбната перка. На размери достига между 20 и 25 см и тежи до 200 гр.

Обитава топлите крайбрежия, като слиза на 20 метра дълбочина, а през студените месеци и на по-дълбоко. По нашите водоеми се наблюдава изключително в долните течения на Велека, Ропотамо и Камчя и някои езера. Харесва дъна с каменисти или пясъчни покрития. Средната продължителност на живот на Стронгил е 5 години, а след втората достига полова зрялост. Хайвера си хвърля през април месец.
Продължете да четете Стронгил

Семейство попчета

Семейството на попчета, познати под латинското Gobiidae е вид костни риби. Към тях са познати 22 вида рибки, чиито характеристики са сходни само до известен момент.

Семейството на попчета има сраснали като вендузи, перки на корема, които помагат на рибите да се движат по дъното. Те са дънни риби с малка кръстова кост на главата. Имат големи усти, остри и дребни зъби.

Храната на попчетата е основно животинска. Попчетата са нощни риби, но улова им е по всяко време на денонощието, а също и по всяко време на годината.

Ето и най-популярните от семейство попчета видове:

Ихтиофауна (на лат.: Aphia minuta, достига дължина 4-5 см); Малко попче (от лат.: Pomatoschistus minutus); Ивичесто попче (от лат.: Gobius bucchichi); Дългоопашато попче; Мраморно попче (от лат.: Proterorhinus marmoratus), Тревно попче (на лат.: Zosterisessor ophiocephalus), Стронгил (на лат.: Neogobius melanostomus), Змиевидно попче (от лат.: Gobius cobitis), Лихнус (от лат.: Mesogobius Batrachocephalus); Сирман (на лат.: Neogobius syrman) и Ратан (на лат: Neogobius ratan).

Попчета „Periophthalmodon septemradiatus“ – са най-голямата група сред защитените риби в Черно море. Характерно за тях е удължено, люспесто или голо и закръглено тяло. По гърба има две перки, които са или слети или разделени. Коремните перки са във форма на фуния. Страничната линия липсва. Обитават слабо солени, морски или сладки води. По време на размножителния период сменят окраската си само мъжките представители. През пролетта и лятото хвърлят хайвера по камъни, по други предмети на дъното, дори по черупки на миди. Имат характерен жълт цвят. На дължина достига до 30 см и тежат 300 гр.

Сладководно попче

Обитава малки пещери и дупки по дъната. За улов на попчетата се използва влакно от 0.20 – 0.25 и размери 100 – 150 мм. За куки, подходящи са с номера 7 и 9. За пръчка се взема такава с дължина от един-два метра, обикновено от дърво и с диаметър 5-10 мм.
Продължете да четете Семейство попчета

Риба харип, блеч

Риба харип, известна още като блеч е природозащитен вид у България. Отнася се към селдови риби и е наричана още дунавска скумрия. Сравнена с карагьоза е с различни размери. На гърдите има дълги перки.

В общи линии по света се среща в Черно море и Азовско море, Керченския пролив, под Кавказките брегове, както и по тези на България и Румъния, навлиза в устията на Таганрогския залив и делтата на река Дон.
Продължете да четете Риба харип, блеч

Чига

Риба чига е от семейството на естерови риби. Типично за тези риби е миграционният им стил. По нашите води се срещат два рода с 6 вида. Сред вида на им, освен чига, са познати още: руска естера; шип; пъструга; моруна; немска естера. От тях с най-големи размери са екземпляри на Huso huso моруна и достигат между 4 и 6 метра.

От всички видове естерови риби, чигата е с най-малкият размер. В България обитава река Дунав и обича сладководни води с чакълести и каменисти дъна. По света е разпространена в Каспийско море, Черно море, Азовско море, в големи реки към Северен Ледовит океан.

Размери на чига са между 70 и 125 см, а теглото е 8 до 16 кг. Чигата има вретеновидно тяло с пет броя костни плочки, от които две странични, две коремни и една гръбна. Устата се намира в най-ниската част на главата. На тях има разклонени мустачки. За опашния плавник е типична не съръзмеримостта. Цвета на чигата е кафяв, тъмносив, а корема жълт преливащ в бяло или бледочервен.
Продължете да четете Чига

Черноморския сафрид

Риба черноморски сафрид е характерна със сребристи или тъмнозелени краски на гърба. По него няма люспи, а в страните има едри такива. Главата й е голяма, а устата силна и с множество дребни зъби. На размери сафрида достига 100 грама и 20 см. В много редки случаи могат да се срещнат екземпляри от един килограм.

Пасажна риба е и се среща на големи стада. Дребните видове се хранят главно със зоопланктон, а едрите парчета с цаца и хамсийки.

Улова на черноморски сафрид е съсредоточен в широк аспект. На чепеларе сафрид се лови през август и до октомври. Телескопа е с размер от 4 до 6 метра. Макарата е от среден клас, куките са с №9 и №13, на цвят ситни и със светли перца, а броя им достига 8–10, като тежест се слага на края на разстояния от 1,2 до1,5 метра, за поводи размери 0,10 до 0,15 са подходящи.
Продължете да четете Черноморския сафрид