Скобар е риба от семейството на Шаран. По нашите води се среща в реки Дунав, Марица, Струма, Вит, Росица, Тунджа, Арда, Тополница, и Малък Искър. По долни и горни течения е рядкост, но не липсва.

Характерно за тази риба е борбения характер и бързината в плуването. По второто се нарежда след най-бързите риби като пъстърви и е следван от распер. По външност се отличава с удължено и сплескано в старни тяло с едри люспи и сребърен цвят. Плавниците й са оранжеви и жълти, по гръбния плавник има опушено сив цвят. Най-отличителен белег за скобара е устата, която е остра.

По размери достига дължина 50 см и тежи между 1 кг, в редки случаи 2 кг.

Живота на скобара минава в съжителство със свои, с еднакви размери. Интересно е, че малките по размери скобари са прокудвани. Движи и се храни на стада, пребивава в течащите води. Обича да се укрива по места със силни течения и каменисти заслони. Друго любопитно за скобара е придвижването, той не обича да се движи в средата на водоема, затова пък избира по-крайни места или дънните такива. Прехранва се с водорасли, а в пролетта с чужд хайвер.

Скобара има хитра тактика, в случаи на засичане започва зикзако-образни движения, с цел да се отскубне. Може да потегли рязко към дъното, но понякога криви дори към брега. Борбата със скобар може да трае около 5-10 минути.

За улова на скобар се ползва стръв от мачкан хляб, кускус, варено жито, червей и други. Нужни са подхранки при улов на въдица.

За улов на тежко, на плувка и по специалния метод, известен на много български въдичари, може без проблем да бъде заловен Скобар.

Такъми нужни за риболов на скобар са: основно влакно от 0,14 – 0,15. Повод с размер 0,12; куки, според стръвта с бял цвят и номера №12 или №9; жилото може да е източено и остро. Добре е да се вземе в предвид, че скобари се хващат по каменисто дъно, където трябва да се следи за евентуално откачване.

Плувките за улов на скобар трябва да са средни, а понякога дори фини и малки със стиропор, вършат работа. За утежнение на линията се ползват сачми от 5 и 6 броя и със среден размер. Последната се поставя на 30 см от куката.

Интересно около скобара по отношение на кулинарните му качества е, че има не много добро месо, което бързо се вмирисва. В летните дни, дори не е препоръчително за консумация, а найлоновото покритие може допълнително да го увреди. Скобара е костелива риба и това е още една причина да се лови само заради спорта.