Сом

Рибата Сом е сред най-срещаните сладководни представители по нашите води. Обитава река Дунав само през размножителния период. Среща се по долните и течения, а също в реки Струма, Марица и Тунджа. Изкуствено се развъжда в язовири: „Батак“, „Искър“, “Александър Стамболийски”, “Ивайловград”, „Тича“, “Кърджали”.

По данни европейския сом е наследник на някогашните представители в ледената епоха. Смята се за екземпляр-реликва, защото съществува от древността, почти без големи изменения в същността си. Сомът достига величествени размери, с което доставя неописуемо удоволствие на професионалните рибари. Сред най-големите уловени сомове са екземпляри тежащи над 300 кг и достигащи над 5 метра дължина.

Характерно за структурата на сома е цилиндричното меко и лишено от люспи тяло. Главата му е вертикално сплескана, устата широка и с мустачки. Обичайно улавяните парчета тежат около 60 кг и са с дължини до 2 метра. На цвят сома е сив или черен, в зависимост от водоема, който обитава. Понякога достига зеленикав нюанс или тъмнокафяв. По коремът винаги е по-светъл, а тялото му няма характерната за повечето риби странична линия. На гърба има малка перка с меки лъчи. Плавниците са силни и с твърди лъчи, а аналният плавник удължен до опашката. Сомът има малки очи, но не вижда. За разлика от слепотата си има изключителен слух и обоняние. Зъбите са ситни и леко извити на вътре.

Сомът зимува в сън, дънна риба е. Обитава места със слаби течения и прекарва почти целия си живот в застой.

Храни се като типичен хищник с риби, жаби, миди, раци, птици, червей, ларви, пиявици, насекоми, понякога яде дори мърша. Има способността да филтрира постъпилата в него тиня и пясък, като китовете.

За примамки при улов на сом, от въдичари се използва хляб, кюспе, сапун домашно производство.

Сомът престоял в даден водоем над 10 години, няма съперник във водното царство. За него не е проблем да погълне щука, костур, бяла риба. Плячката залавя на половина и поглъща чупейки я на две.

Риболов на сом се характеризира с целодневно прехранване. Той започва рано сутрин и приключва при залез слънце.

При улов на сом до 10 кг, всичко може да е наред, над това тегло става въпрос за битка на живот и смърт. Важно е закачването. Ако сомът се улови, поглъщайки на дълбоко, лесно се изважда, защото има обострена чувствителност в устната кухина.

Винаги улова на сом изисква висок клас на добра подготовка и екипировка.

Въпреки специалната техника и оборудване за улов на сом, спилинговия метод дава добри резултати, дори при малка блесна.

Начина на захващане на стръвта от сома показва ясно, че няма да се откаже от нея. За тежко следва мигновено вадене. При леко се заковава веднага при възможност на изплъзване на влакното.

В нашите водоеми сомове се хващат на блесна, на дъно, тапа, на дъно и на кльонк.

За улов на тежко, монтаж се прави с подвижно и голямо олово. Вирбел е нужен за повод на стръвта.

За риболов с кльоник, сома се дразни от ударите по водата. Той е със силно изострен слух, а шума, който се образува под водата и по дъното на водоема изключително дразни сомовете.

Шаранджийски телескопи не са подходящи във всеки случаи. Макарата не бива да има тежести. Много рибари ползват мултипликатори.

За леко, се ползва влакно от 0,40 или 0,50. За куки се избират с №2 и №5. Основното влакно е №4.

За улов на сом на тежко най-подходящи са прът от стъклопласт и коленен с дължини 3 и 4 метра. При кльонк прътът не трябва да е с голяма дължина. Често по Дунава за улова на сом се ползва савит на дъска видлон.

Сома има бяло месо, без кости, мазно, но и много вкусно. Към опашката често се отлагат мастни натрупвания с дебелина 2-3 см, което не е характерно за нито една друга риба. Ето, защо предпочитана част е предницата му. Приготвя се еднакво добре, печен на фурна, задушен във фолио или пържен.